РУ̀ТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от рутя и от рутя се. Ако вярваме на вчерашните вестници, покрай рутенето на мавзолея май ще си отиде .. сегашното правителство. Сега, 1999, бр. 199 [еа]. Че ще стигнем до рутене на хотели, нека никой не се съмнява. Само че виновните за унищоженото ни Черноморие ще са се измъкнали с .. препрани парички. Д, 2008, бр. 237 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)