РУТЍЛ м. Минер. 1. Само ед. Минерал с червеникавокафяв до черен или с тъмножълт цвят и със силен блясък, по химичен състав двуокис на титана, използван за добив на титан, като оцветител на порцелан, а също и като полускъпоценен камък. Рутилът се среща в природата във вид на .. иглести кристали. В. Пеев, МК, 130. Рутилът .. се среща .. в състава на магмени и метаморфни скали. У нас е намерен в Самоковско, Ихтиманско. М. Токмакчиева, М [eа]. Като имитация на диамант се използва и обезцветен рутил. Блясъкът му на практика не се различава от този на брилянтите, но твърдостта му е значително по-ниска. Г. Митева и др., ЕЛМ [eа].
2. Отделен къс, камък от този минерал. Под стъклата на витрините блестяха бели топази .., бледосини и тъмносини сапфири .., блестящи рутили. Ж. Обов, ДКГ (превод) [eа].
— От нем. Rutil по лат. rutilus ‘червеникав’.