РУТИНЀР м. Книж. Неодобр. Човек, който поддържа рутината, следва неотменно обичайната практика в нещо или отдавна установени и вече остарели принципи, възгледи. Смяташе се за ограничен .., затова се съгласи. Червенокосият .. и двамата пилоти .. сякаш не искаха да покажат, че напълно са прозрели неговата примитивна душа на рутинер, съвършено изваден от привичното и затова безопасно равновесие. О. Сапарев, ПЗН (превод) [еа]. — Като най-неотложна задача при подготовката на нов конгрес виждам .. провеждането на отчетно-изборни събрания, на които да се изберат нови ръководства и делегати .. Много се надявам, че ще е удар срещу застоя и някои рутинери няма да бъдат избрани. Д, 2010, бр. 40 [eа].
— От фр. routinier.