РУТИНЀРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. Качество или проява на рутинер. В този момент Харвей не издържа. Той хвърли скалпела и напусна залата. „Време, време ще ми трябва още, за да се преборя с рутинерството“. К, 1973, кн. 2, 32. Филмът е зареден с напрежение, той се разтърсва от конфликти — на съвестта с презастраховщината, на красивото донкихотство с удобното рутинерство. ЛФ, 1977, бр. 46, 6. След Ботев той [Ив. Вазов] пръв разработва нашата сатира .. Двойният обществен морал е изобличен в „Светските условия“ .., рутинерството — в „Прогресист“. М. Арнаудов, ЖТИ ІV [eа].