РУТИНЍРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от рутинирам се. Ужасявам се от мисълта, че мога да превеждам само поезия. Тъкмо преводът на поезия те тласка много бързо към рутиниране, към готови решения, заучени фрази и рими. Пан., 2009, кн. 11 [еа].
