РУФЀТ м. Остар. В България през епохата на Възраждането — местна организация, сдружение на занаятчии от един и същи бранш; еснаф, цех. Само при тези условия беше възможно съществуването на старите еснафски организация — руфети, които имаха за задача да препречват конкуренцията между еснафите. Ив. Хаджийски, БДНН І, 36. Занаятчиите и търговците в градовете били организирани в цехове (еснафи или руфети), които се грижели за ограничаване на конкуренцията. Ист. Х и ХІ, 101. За формирането на тези общини безспорно значение имали .. стопанското развитие, увеличаването броя на търговците и занаятчиите, организирането им в свои сдружения — руфети, официално признати със султански ферман от 1773 година. К. Динков, Х [еа]. В Троянско майсторите, заети с направата на воденици и тепавици, още през 1812 г. имат своя организация „руфет долапчийски“. А. Гоев, НЗ V [еа].
— От ар. през тур. ürfet.