РУ̀ЧЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, след числ. -ея, м. 1. Малка обикновено бързотечна планинска рекичка; поток. Край нас се надига велика гора. Шум от вятър, който люлее върховете, шум от планински бистри ручеи, които падат и се бият с камъните. А. Каралийчев, С, 7. Конете тръгнаха след нея и скоро излязоха на зелена полянка, през която ромолеше бистър ручей. Г. Бакалов и др., ДБЛ (превод) [eа]. Всичко си беше както обикновено: сиви скали .. и ниски дървета край пукнатините. Горе ромолеше ручей — струйки прозрачна вода, мирис на дим и треви. К, 1972, кн. 1 [eа]. Реката не беше пресъхнала. Тя шумеше от камък на камък, събираше ручеите от всички проломи и долинки и пристигаше в града буйна, пълноводна. К. Калчев, СТ, 219. Що ручей шумящ пресъхва / под горещата омара? Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 151.
2. Прен. Рядко. Обилна струя от някаква течност (кръв и др.). На другия ден ордите на Челеби Сюлеймана нахълтаха като мътен порой в предадения град. По улиците потекоха ручеи от кръв. А. Каралийчев, МИ, 41. — Значи вярваш, че той я е убил? — От раната ѝ изтичат ручеи кръв, подът е направо подгизнал. Здр. Евтимова, СП (превод) [eа].