РУ̀ЧЕЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от ручей (в 1 знач.); поточе, вадичка, баричка. Когато стана пладне, Дико подкара общото стадо към един сенчест дол, в който шуртеше и бързаше надолу бистро и студено ручейче. П. Здравков, НД, 128. Цялата гора слушаше притихнала песента на славея .. Само бистрото ручейче опитваше да му приглася с нежния си ромон. П. Бобев, ГЮМ, 56. Понякога попадахме на палави, звънтящи ручейчета, които стремглаво се носеха към близкото езеро или река. Ст. Ставрев, ТП, 44.
2. Обикн. мн. Струйка от някаква течност (дъжд, пот, сълзи и под.). Тя стоеше насред тротоара с открита глава под дъжда. Знаеше, че е смешна .. със слепените от дъжда коси и ручейчетата, които се стичаха по лицето ѝ. Б. Йосифова, БЧМ, 36-37. От тавана на галериите [на мината] постоянно капе вода. А на места шуртят цели ручейчета. С, 1954, кн. 3, 64. Грубоватият човек стърчеше недодялано сред стаята .. Под ботушите му лъкатушеха кални ручейчета стопен сняг. Бл. Димитрова, ПКС, 227. Две ручейчета пот потекоха над слепите му очи. Ив. Карановски, Разк. І, 134. Облегнат на масата, Матеев прикова обезумял поглед в жена си и скоро две топли ручейчета плъзнаха надолу по двете му страни. Д. Калфов, Избр. разк., 372.