РУЧЀНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от руча. Него го поразяват все нови, все .. величави картини, що на всеки завой му представя пролома, цял ехтящ от рученето на реката. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 113. Тътенът се превърна в ручене и се разнесе над цялата шир. — Аероплани! — извика Ружка. Ем. Коралов, ДП, 105. Седна ли да разправям за бай Стефан, пред очите ми изгрява онова слънчево неделно утро .., шарените носии на жените, екотът на песните, неспирното ручене на гайди. Б. Геронтиев, Б, 15. Няма нищо по-ведро от утрините на воденицата — .. празничен клокот на реката, приспиващо ручене на мелничния камък. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 569.