РУЧЍЛО, мн. -а̀, ср. Част на гайдата — дълга дървена тръба, с която се създава постоянно звучащият исов тон, съпровождащ основната мелодия. Ручилото е също от дърво и издава само един тон, който придружава мелодията: то няма дупки за пръстите. Пеене V кл, 82. Гайдата извиваше своята хороводна песен, ручилото пригласяше ту напевно, ту сърдито. Д. Спространов, С, 245. Гайдарят току нещо го нуди да надуе вече духалото. Пръстите му зашариха по гайдуницата, ручилото бръмна. Ст. Станчев, ПЯС, 88. Понякога се чуваше свирня от гусла и едновременно пискливо ручило на гайда. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Намери я [гайдата] изсъхнала в килера и .. един местен гайдар посмаза меха .. и смени пискуните на гайдуницата и ручилото. Д. Вълев, 3, 171.