РУЧО̀К, мн. -ци, м. Диал. 1. Късна предобедна закуска към 10 часа. Между 9 и 11 часа се прави ручок. СбНУ ХІІІ, 49.
2. Част от деня около такава предобедна закуска; късен предиобед. Слънцето се беше дигнало на ручок, когато четата пристигна на нивата. К. Петканов, БД, 72. Вече се затопли времето. Като е слънчево, от ручок до подир обед овцете не пасат. Кр. Григоров, ПЧ, 106. Къде ручок той се качваше на кончето си и пак побесняваше из полето. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 12. Ручок дохажда и слънце-пламък / прежуря, пали дърво и камък. П. К. Яворов, Събр. съч. І [еа]. Ора, Стоян, ора / от ручок до пладне. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 213.
3. Обед (в 1 знач.). Когато стана време за обед, приставът се надигна от стола и каза: — Хайде, деца, на ручок! Г. Белев, ПЕМ, 104. Ручок (обед) русалиите никога не ядат. К. Шапкарев, Р, 16.
4. Храна, ядене, обикновено приготвено за обед или за предобедна закуска. През това време [докато се меси погачата] бабата отива да кани жени, роднини и съседи на погача, а дома готвят ручока (обеда). СбНУ XLІІ, 57. Цена дотърчала .., па постлала месала и приготвила ручок. П. Япов, ГД, 26. Майка ѝ сложи ручока, а тя разрови из жарта подницата, измете с кокоши пера пепелта от черната напукана пита. Х. Русев, ПЗ, 268. Да готвиш, Петре, да готвиш / сладки ручоци да сготвиш. Нар. пес., СбНУ ХLVІІ, 84. Пладнина дойде, ручок не дойде / позаспала ми ратеицата. Нар. пес., СбБрМ, 506.
— Други (диал.) форми: р у̀ ч а к, р у̀ ч ъ к, р у̀ ч е к, р у̀ ч е г.