РУШВЀТЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от рушвет; рушветец. — Ти си дърдорко и фукара. Ти даже рушветче не можеш да бутнеш комуто трябва... Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа].
