РУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Поет. Рушѐне, разрушаване. Ден и нощ гърми страшната песен на рушението. Юноши събориха гранитните колони, старци пробиха една от стените. Хр. Смирненски, Съч. III, 229. Изглежда, че приближаването на смъртния час е най-голямата скръб и най-острата болка. В тоя час цялата ни философия, всичките ни идеи и вярвания като че ли търпят рушение. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 73. Аз жадувам гръм и трясък и рушения на замъци, / и оловен дъжд и огън от самите небеса. Хр. Ясенов, Събр. пр, 107. В този век на бетона, машините и радиото, / на главоломните рушения и луди дирения / .. / какво е нашата безполезна лирика, мои братя? Е. Багряна, ЗМ, 9.