РУШЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който руши, унищожава нещо; разрушител. Възстановена от Юстиниан Велики .., тя [крепостта] бива отново разрушена от аварите към 625 година. След тях се изреждат като нейни рушители или възобновители славяни, българи, татари, маджари и др. П. Делирадев, БГХ, 54. Случило му се да попадне на великолепна базилика, още незасегната, и да види недалеч от нея неколцина .., които приключвали с разрушаването на един малък дворец, .. От тях научил, че базиликата се наричала „Свети Евсторгий“ и че на следния ден щели да се занимаят и с нея. — Прекалено хубава е, за да я оставим цяла, нали? — казал убедително един от рушителите. Б. Петрова, Б (превод) [еа]. Законът за паметниците на културата е безнадеждно остарял .. Но ако бъде приет нов закон, той трябва да постави на мястото им различните рушители, крадци и вандали. Д, 2007, бр. 10 [еа].
2. Прен. Човек, който действа, съдейства за премахването, унищожаването на нещо съществуващо, установено в обществото. Героят на епохата бе рушител на старите кумири. Смирненски го предаде като нов Прометей, който гърми с нови железни слова и с червените си ескадрони възцарява нова правда на света. В. Йосифов, Избр. тв I, 149. Началникът клюмна отчаяно .. Омразата му към всички рушители на обществения ред всеки ден растеше и се наслояваше дълбоко и плътно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 132. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет, / служители на дълг синовен, / осъди ни врага заклет. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Прииждат българи от вси страни / да видят пленниците невидени: / .. / рушители на правда и закон — / те нови врагове са на рода ни. К. Христов, ПП I, 87.