РУШЍТЕЛКА ж. Жена рушител; разрушителка. За Талев — художника Султана е не само рушителка на една остаряла традиция, но в по-нататъшния ход на повествованието самата тя става пречка, задръжка на новото. Л. Иванова и др., ЕИ [еа].
