РУШЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Действия, прояви на рушител (в 1 знач). Нямам лоши впечатления от видяното, освен от непозволителната небрежност и рушителство към чудните ни старини, особено в стария Пловдив. Култ., 2008, бр. 40 [еа]. Младата столица, .., не се погрижила да защити останките на своята история от разрушителното и безогледно строителство в първите десетилетия. Тогава много нещо било унищожено, неразумно рушителство е заличило завинаги онова, което би запълвало белите страници на ненаписаната история на днешната българска столица. К, 1971, кн. 2, 24.