РУ̀ШКАМ1, -аш, несв., прех. Диал. Срутвам, събарям, руша нещо построено. Кои ще бъдат единни — тези, които са в скъпите коли, и онези, които слагат ламарини и ги рушкат, защото не били в регулация. Д, 2012, бр. 284, 25. рушкам се страд.
РУШКАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Ровя, тършувам. Тършуват из нагънатите дрехи, .., пръскат всичко по пода, рушкат, .., а какво дирят, навярно и сами те не знаят. Д. Бозаков, ДС, 11. Попадията кълняла и крещяла, та се късала: — Къде ти са дрехите бе, лудньо?! Защо ми идваш вкъщи гол?! Попът само съскал, заповядвал ѝ да мълчи и трескаво рушкал из дрешника да намери другото си, резервното си расо. Ст. Вълев, БД ч. ІІ [еа].
2. Мушкам, ръчкам. Той се наведе, отвори вратичката [на печката] и започна да рушка с железния ръжен. Кл. Цачев, СШ, 131.