РЪ̀БЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ръб. Переше и гладеше тъй, че ден след сутринната баня получавах нови дрехи и колосана яка, грейнали от белота, без нито едно ръбче от гладенето. П. Славински, ПЩ, 131. Насапунисвам му главата. Разтривам я. Под пръстите ми изпъкват ръбчета, бучици, пъпки. В. Пламенов, ПА, 7. Украсата при втория пръстен е доста неясна — личат само няколко релефно врязани линии и ръбчета. Археол., 2001, кн. 3-4, 52. Листата на шипката са околчести и с остри ръбчета. Д. Манчев, БЕ II, 47.