РЪ̀БЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Поръбвам. Кремена, в болярски дрехи, ръби риза на миндера. Ив. Вазов, Съч. XXI, 29. Поп Богдан надума Добревица да дохожда [в училището] божем два пъти в седмицата, та да показва на момичетата как да плетат, да шият и да ръбят. Й. Груев, КН 4 (превод), 83. Най-милата песен им беше: „Що ти шиеш, Маро? / Що ти ръбиш, Марийо? / Чевре шия, Йовчо, / чевре ръба, Иване. / Че кому го ръбиш, / че кому го даваш? / Теб го ръба, Йовчо, / теб го давам, Иване…“ Л. Каравелов, Съч. IV, 78. Тая кошула аз съм я шила; / тойз мушабак я го съм ръбила. Нар. пес., СбИБ, 23. ръбя се страд.