РЪ̀ГАМ, -аш, несв., прех. 1. Грубо, силно натискам някого или нещо с остър предмет или с лакът, обикн. за да причиня болка; мушкам, муша, ръчкам. Тя се силеше да си пробие път още по-напред и ръгаше селяните с лакти, но без никакви изгледи за успех. А. Христофоров, А, 53. Лягам да спя. И спал-недоспал, усещам — ръга ме старият в ребрата. А. Гуляшки, МТС, 103-104. Колата затрака по пътя. Баба мълчеше и ръгаше сърдито воловете с остена да бързат. П. Велков, СДН, 91. Носеха бастуни и ръгаха с тях всеки, който се опитваше да се приближи. Д. Димов, Т, 104. По едно време отнякъде се появи един мечкар, който пееше родопски песни и ръгаше мършавата мечка да играе. К. Топалов, СТ, 138. Запря се [конят] на един път и не рачеше вече да върви, ако и да го е ръгал един от една страна, другий от друга. БДн, 1857, бр. 8, 32.
2. С рязък удар пробождам, пронизвам някого или нещо с островръх предмет; мушкам, муша. — Бягат! Бягат синковците! .. — Петре, ръгай! Ръгай да не остане ни едно куче! Ст. Дичев, ЗС I, 179. Ударих нещастника под лявата плешка и острието на ханджара хлътна до дръжката. .. Шемерет бег ме изгледа смаяно. „Ти, казва, гяурино, си знаел да ръгаш, Машалла! Де си се учил бе, капасъз?“ Ем. Станев, А, 216–217. Две седмици усмирителите на въстанието биха Панайот Камберов, мачкаха го, ръгаха го с ножове. А. Гуляшки, Л, 9. Пехотинците, като държаха над главите си щитове, .., за да ги предпазят от отвесните удари, се впиха в ромейската конница и ръгаха конете с ножове. Й. Вълчев, СКН, 179. Юнаци изляле, саби извадиле; / саби извадиле, ръгале, пориле. Нар. пес., СбНУ XXIX, 68.
3. Грубо, силно натискам, притискам остър предмет или лакът в някого или нещо. Настъпваха се най-безогледно, ръгаха хилави лакти в дългите си кореми. А. Праматарова-Милчева, ЖД (превод) [еа]. Потънал в мисли, той се бе качил на трамвая и сега кондукторката недвусмислено ръгаше железните си клещи в ребрата му. А. Донев, ФХ [еа].
4. С рязък удар забивам, забождам островръх предмет в някого или нещо. Той отново се хвърли върху мен .. Измъкнах ножа и го забих в сърцето му .. Гъркът отвори уста и умря, но продължих да ръгам камата си. В. Войков, ПМ (превод) [еа]. Непрокопсаници завардваха късни минувачи, ръгаха им нож в сърцето и обираха часовници, портфейли, пръстени — каквото падне. С. Бранц, СА (превод) [еа].
5. Диал. Пъхам, тикам, турям. Ръгай у огино. БД I, 135.
6. Непрех. Диал. Ходя, скитам, шляя се. Нана се още не жени, / най ръга по седенките, / та му се смеят момите. Нар. пес., СбНУ XIV, 24. Цел ден ръга по сокаците. БД I, 266. Пуст останал, та без стопанин ръгал! Н. Геров, РБЯ V, 93. ръгам се I. Страд. от ръгам в 1-5 знач. II. Възвр. и взаим. от ръгам в 1 и 2 знач. И аз съм пълен със слабости, едновременно порочен и добродетелен, това изключва ли споразумението ни да не се ръгаме в ребрата безпричинно, докато пътуваме в трамвая? Б. Болгар, ОП, 47. Приличахме на пияни — въртяхме се из стаята, крещяхме, ръгахме се един други в ребрата, дори ни се плачеше. От радост, разбира се. А. Гуляшки, ЗР, 110. В горния край на сокака има кръчма, дето всяка вечер се събират ашлаците от крайните махали, .. Там ще пият, .., ще се ръгат с ножове. Боже опази! М. Кремен, СС, 131.
РЪ̀ГАМ СЕ несв., непрех. 1. Провирам се през тълпа, множество с блъскане, натиск, удари с лакти. Всички лица в тълпата — познати и същевременно непознати, наведени надолу, гледащи, взиращи се. — Хей, господине, спрете да се блъскате. — Къде се ръгаш бе, приятел? В. Божилов, СР (превод) [еа]. Хората идват тук [в столицата], бачкат здраво, дишат автомобилни сажди в задръстванията, ръгат се по улиците, газят кал. ГВ, 2009, бр. 48, 9.
2. Прен. Разг. Неодобр. Ходя, отивам или влизам някъде, където не ми е мястото или където не съм поканен или повикан; вра се. — Хич де се е чуло младо момиче да тръгне по сокаците… на църква да иде? .. Няма да вървиш нийде .. Какво току се ръгаш навсякъде. Д. Немиров, Б, 84. — Къде се ръгаш, къде?! — кресна чиновникът на някакъв селянин, влязъл междувременно в канцеларията. — Не виждаш ли, че е един и половина? Обедна почивка. Ела след час! Вл. Райчев, ДК (превод) [еа].
3. Прен. Разг. Неодобр. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Настойчиво и безогледно се стремя да се домогна до нещо, да постигна някаква цел; натискам се. Мнозина се ръгат да стават депутати.