РЪЖА̀НКА, мн. няма, ж. Диал. Слама от ръж; ръжаница, ръженица. Старецът сечеше дърва за печката, вадеше вода от кладенеца, носеше ръжанка за палене на фурната. Г. Караславов, ОХ II, 468. В ниското се виждаше една част от Селото, схлупените къщи, .., със зеленясали от времето корубести керемиди или с покрив от почерняла ръжанка. Д. Фучеджиев, Р, 305. Командирът на заставата ги пращал да пренесат няколко коли ръжанка, че да имало къде да спят мъжете. К. Момчилов, ЗК, 107. Още същия ден умряло агне. Скрили го в една яма, затрупали го с ръжанка. Ст. Поптонев, ОБЛ, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)