РЪЖДАВИНА̀, мн. няма, ж. 1. Покритие, слой от ръжда1. Всичко беше пометено и чисто, по-добре изметено и по-чисто, отколкото в деня на погребението, и мастилото не бе изсъхнало в мастилницата, нито пък ръждавината бе променила блясъка на металите. Р. Стоянов, СГС (превод) [еа].
2. Прен. Цвят, окраска или отсянка като на ръжда1. С букета, притиснат до гърдите, Милка му се стори по-млада и хубава, .., и Дионисий забеляза как нейното грапаво лице и свежата ръждавина на цветята сякаш са изсмукали повечето светлина от въздуха. Д. Кирков, ЛА [еа]. В последното находище гнайсът е дребнозърнест с тъмна боя, прошарена от ръждавина, и с ясно тънко наслоение. ГСУ, 1906, т. II, 14.