РЪЖДЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с ръжда1 (в 1 знач); ръждясал. Кондарев достигна къщата с еркерчето и почука на дъбовата врата. Никой не се обади. Той хвана ръждивата халка и се приготви да почука още веднъж. Ем. Станев, ИК I и II, 82. Той държеше стара, ръждива конска подкова, измъкната от някоя смет. Г. Райчев, Избр. съч. II, 193. В двора залая кучето. Арап дърпаше ръждивия синджир и яростно подскачаше пред колибката. Б. Несторов, АР, 24. Всяка вечер щом ръждивият катинар увисваше върху вратата на малката обущарска работилница, Славе хвърляше поглед към отсрещната страна на улицата. Ив. Мартинов, ПМ, 35. В обора, под подставката за кошове, заровиха стара бъчва с ръждиви обръчи и я напълниха с ръж. Г. Караславов, ОХ, 380.
2. Който се отнася до ръжда1. Параход лежеше като мъртва сянка в дъното на басейна, опушен, с изронена боя по бордовете и ръждиви петна по металните надстройки. Д. Добревски, БКН, 5-6. От другата страна на портите дръннаха вериги и след миг дебелите крила изскърцаха и се разтвориха, а от пантите се посипа ръждива прах. В. Русинов, ДХ (превод) [еа]. Помня как стигнах до паркинга, извадих с помпата ръждива на вкус вода и я изсърбах толкова жадно, сякаш тя щеше да ми даде вълшебна мъдрост, младост, свобода. П. Кънева, Л (превод) [еа].
3. Прен. За цвят — който е червеникавокафяв, подобен на цвета на ръждата1. Говорейки, той премяташе от ръка на ръка една голяма пазарска чанта от грубо конопено платно, добило ръждив цвят. Д. Ангелов, ЖС, 479. Кукушкин отново тръгна след юношата. Сега той можеше да разгледа отблизо лицето му, .. Косата му имаше ръждив цвят. М. Марчевски, П, 105. Червеният варовик на скалите менеше цветовете си: бакърен, ръждив, обгорял, стоманен. Ст. Станчев, НР, 10. Дори и снегът не всякога е еднакво бял — той добива едва ли не ръждив оттенък в късна пролет, когато цъфтят иглолистните дървета по рътовете и ветровете подемат боровия прашец от разлюлените гори в долините, за да го отвеят към заснежените върхове. Ас. Христофоров, СР [еа].
4. Който има червеникавокафяв цвят, подобен на цвета на ръждата1. Една пролет, когато минзухарът проби ръждивите букови шумки и се жлътна между снежните грамади, една от козите доби две бели козлета. Ламар, ПР, 81. Той стоеше едва ли не с часове пред огледалото, .., понякога грижливо почерняше редките ръждиви косъмчета на мустачките си. П. Вежинов, ДБ, 266. Но сега болестта, гладът и потъпканото право на живот у тия мънички същества пронизаха изведнъж сърцето му [на Костов] чрез вълнението, което бяха пробудили сините очи и ръждивата коса на Аликс. Д. Димов, Т, 486. Яхнал ръждивата си кобила, размахал дебел кожен камшик, Пантелей препускаше по равния двор. А. Гуляшки, МТС, 49. Вървеше [Ив. Вазов] сам, бавно, с наметнато на ръка пардесю, с бомбе на глава. Подире му тичаше малко ръждиво кученце, към което от време на време се обръщаше, казваше му нещо и подсвиркваше. Елин Пелин, Съч. VI, 1978 [еа].
5. Прен. За звук, глас и под. — който е остър, дразнещ и наподобява стържене на ръждясал метал. Зад гърба ни една след друга трещяха тежките врати с панти от масивно желязо, с ръждив звук дрънчаха ключове и вериги. П. Вежинов, ЗНН, 20. — Спускай кепенците и хайде .. Бошнаков пусна ролетката. Тя изгърмя, ръждивият звук проряза вечерната тишина и затихна. Д. Спространов, С, 121. Папазов пак натисна звънеца. Звуците — ръждиви и тревожни, излязоха през отворения прозорец и заглъхнаха в зеления шумак на Градската градина. А. Каралийчев, НЧ, 54. Щракна ключът, една топла ръка го [Евлоги] притегли бърже навътре, после отново се зачу ръждивото проскърцване на бравата. А. Гуляшки, Л, 105. Дядо Георги отпускаше грифа и се опитваше да тананика този концерт. Гласът му бе ръждив и писклив и с нищо не напомняше бляскавите звуци на славния инструмент [валдхорна], на който някога е свирил брат му. В. Пасков, БГХ, 142. — Прочетох… И изведнъж изтърси с ръждивия си, хрипкав алт: — Но твоето име го няма… Др. Асенов, СВ, 150.
6. Прен. За светлина — който е сумрачен, мътен, недостатъчно ярък; мъждив, дрезгав2. Ръждивата светлина на деня едва проникваше в одаята през тясното прозорче. Вл. Полянов, БВП, 5. Малкото прозорче, което по-рано процеждаше мътна, ръждива светлинка, сега се смееше, лъснало в своята кристална чистота. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 147. От стените се изцеждаше черна мръсотия, през остъкления покрив проникваше ръждива светлина, която навяваше отчайваща меланхолия. Н. Шиадчев, П (превод) [еа]. В края на коридора иззад полуотворена врата идваше ръждива светлина. А. Качил, ЕО (превод) [еа].
7. Като същ. ръждиво ср. Ръждив цвят. Листата на дърветата вече започваха да променят цвета си от зелено към жълто, ръждиво и червено, някои бяха станали кафяви, а други златисти .. Беше есен. Кр. Икономова, ОТ (превод) [еа]. Стаята беше уютна, в селски стил, с балдахин над леглото, застлано с юрган в кремаво и ръждиво. Кр. Матева, ЛИ (превод) [еа]. Мечокът беше кафяв, козината му преминаваше в ръждиво. Ал. Талаков и др., КР (превод) [еа].
◊ Ръждив килифар. Вид дива патица с преобладаваща ръждива окраска на перата, която обитава всякакви водни басейни на различна надморска височина, а у нас край р. Дунав е отглеждана по-рано като домашна птица; червен килифар, червен ангъч, казарка. Casarca ferruginea. Ръждив килифар. Колкото домашна патица .. Крака чернокафеникави. Ц. Пешев и др., ФБ, 336. Много скъпи са и китайските патици, известни още като ръждиви килифари. Пейо има две двойки от този вид, включен в Червената книга на животните, застрашени от изчезване. Дем., 2001, бр. 68 [еа].