РЪЖДЍВОКАФЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят, багра — който е кафяв с ръждив оттенък. В реката се въдят лъскави мренки, чиито гърбове в сенчестите места са сивочерни, а в по-слънчевите имат ръждивокафяв цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 176. Мароканският скакалец е по-малък от зеления (до З см), има ръждивокафяв цвят и пипалата му са по-къси от тялото. Зоол. VII кл, 50. Обикновено такива [изветрелите] скали има избелял цвят (белезникав, матов до ръждивокафяв). Р. Христов и др., Г, 47.
2. Който има такъв цвят. Той носеше дебело ръждивокафяво поло. В. Пламенов, ПА, 30. Разстоянието между мен и гъските все повече намалява. Виждам ясно ръждивокафявите ивици по гърдите им. Ем. Станев, ЯГ, 60. Столетникът бор се извисяваше над останалите дървета в гората .. Ръждивокафявата му кора беше набраздена и напукана от времето. Л. Галина, Л, 98. Край селото и рътлините лъкатушеше Струма и влачеше ръждивокафявите си води към Бялото море. Д. Спространов, С, 139.
3. Като същ. ръждивокафяво ср. Ръждивокафяв цвят. Представи си банята им, боядисана в омразното ръждивокафяво и онова полуръждясало старинно бойлерче, в което водата се топлеше с дърва. В. Люцканова, ИР, 26. Повечето войници бяха облечени с дрехи от домашна вълна и памук, боядисани в ръждивокафяво с орехова шума. А. Николова, ЗР (превод) [еа].