РЪЖДЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от ръждив. В тъмнината пробягват скали с лисича ръждивост. Бл. Димитрова, Лав., 168-169.


Източник: Речник на българския език (онлайн)