РЪЖДЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от ръждясам като прил. Който е покрит с ръжда1 (в 1 знач); ръждив. Дъбовите врати, обковани с ръждясали железа, се отваряха и скърцаха тъжно и продължително. Д. Димов, Т, 464. Капитанът хвърли през борда ръждясалата котва и мауната спря на известно разстояние от брега. Ем. Манов, БГ, 72. Църквицата до конака, с ръждясалия кръст върху покрива от плочи, стоеше глуха и затворена. А. Дончев, ВР, 112. Тъдява бос човек не можеше да пристъпи, защото все там хвърляха остри ръждясали тенекии и късове от стъкла. Й. Йовков, АМГ, 160-161. Къщата вече се рушеше. Остро скърцаше на ръждясалите панти тежката порта. Д. Талев, ПК, 91. Ръждясал ключ. Ръждясал гвоздей. Ръждясали вериги. Ръждясали машини. Ръждясал катинар. Ръждясала пушка.