РЪКАВЀЛИ мн., ед. (рядко) ръкавèлa ж. 1. Подвижни твърди долни части на ръкави на риза откъм китката. Мелвин избираше внимателно за мъжа си ризи, копчета за ръкавели, игли и вратовръзки. С. Севан, Р, 55. Ето, няма нито едни свестни копчета за ръкавели. П. Вежинов, НБК, 12. Той спокойно извади златните копчета от ръкавелите си. Д. Кисьов, Щ, 91. Колосаната яка и ръкавели, новото расо, .. — всичко това придаваше на личността му осанката на висш черковен йерарх. Д. Димов, ОД, 119. Беше [студентът] облечен в скъп пепитен костюм, в синя риза с висока яка и дълги ръкавели, на които блестяха златни копчета. П. Вежинов, ВП, 34. — Ланцерте, — поде той [императорът] после с по-нисък, друг глас, слагайки своята малка, но корава ръка на неговата твърда, обсипана с дребни бисери ръкавела. Ст. Загорчинов, ДП, 424.
2. Ушити от плат полуръкави от лакътя до китката, които се слагат върху ръкавите на дрехата за предпазване от изтриване. Лактите пазеше с черни сатенени ръкавели, които беше си купил много отдавна. Г. Караславов, Избр. съч., 211. И макар непознатият да беше само по бански, на Пламен му се стори, че го вижда с черни ръкавели зад масивно бюро. Л. Янов, СЗ, 16. Бай Дачо никак не обичаше градските чиновници и особено писарушките със сатенени ръкавели на ръкавите си. Й. Радичков, ВН, 71. Досега се знаеше, че магнитът има най-голямата притегателна сила. Обаче най-новите проучвания доказаха, че обикновените канцеларски ръкавели от сатен и объл ластик го надминават със своите притегателни качества. ВН, 1960, бр. 2681, 4.