РЪКА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до ръкав (в 1 знач.). При скрояването на хастара и за предната му част е предвиден резерв около ръкавната извивка. Т. Кръстев и др., ТГДО, 71. Върху ризата се облича сагия – от бял шаяк, украсата на която, свръх онова, което има битолската сая, се състои и в окичване с черни ресни до под мишниците и покрай ръкавните отвори. Хр. Вакарелски и др., ИО, 129. Ръкавен шев. Ръкавна кройка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)