РЪКОДЀЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Бродиране или плетене, извършвано на ръка, ръчно. Нашето дружество издържа шивашко девическо училище. .. Грижи се и за успеха и напредъка на домашните ръкоделия между жените. П. Стъпов, ЖН, 174. Момите съм учила на шев, на ръкоделие. Й. Йовков, ПГ, 219. Еленка се взе да научи момиченцата на ръкоделия. КН, 1873, кн. 3-7, 83. Те [женските школи] могат най-удовлетворително да обработят ума за изкуства и науки, .., да изработят изкусни способности, ловкост в женските ръкоделия. Лет., 1871, 190.

2. Предмет, който се работи или е изработен чрез бродиране или плетене на ръка. Ръцете бързо се задвижиха над ръкоделията. Очите изведнъж се наведоха. М. Грубешлиева, ПП, 31. Аликс взе ръкоделието си и започна да шие. Е. Захариева и др., ЗЛ (превод) [еа]. От малката красива кошница до краката си тя извади ръкоделие, повъртя го, небрежно го захвърли. Бр. Йосифова, БЧМ, 59. Тя остави ръкоделието си на масата. Ал. Бабек, МЕ, 259. На миндерлъка седеше третата девойка — най-хубавата, най-милата; тя спокойно работеше ръкоделие и не поглеждаше никъде. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа].

3. Само ед. В миналото — учебен предмет по везба, шев и плетене. Освен няколкото различни езика, ръкоделие, компютри, .., в образователната програма са включени и опознавателни пътувания до различни краища на света. Кеш, 2002, бр. 20 [еа]. В Главното девическо училище се преподават: рисуване, френски език и ръкоделие. Ч, 1870, бр. 6, 176. Поразгледа го [свидетелството] и после го даде на мен да прочета бележките. .. — Богослужение — 3, рисуване –3, ръкоделие — 5. Г. Белев, ПЕМ, 91.

4. Остар. Дейност, извършвана с ръчен труд; занаят. За да знаем да работим и да можем да печелим, трябва да научим някое ръкоделие или художество. П. Р. Славейков, ПЧ, 23. Ръкоделието ми ще е достатъчно, за да ни поддържа. П. Бобеков, БВК (побълг.), 13. Но при всичко това българинът с трудолюбието си все е могъл да развие донякъде земеделието, ръкоделието и търговията. К. Смирнов, З, 77.


Източник: Речник на българския език (онлайн)