РЪКО̀ЙКА ж. Сноп от ожънати житни стръкове, който се обхваща с една ръка. Едната ѝ ръка [на Пенка] още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове. Елин Пелин, Съч. І, 1972 [еа]. Бойко се извърна, погледна натръшканите по стърнището снопове, като че отсечени дънери, и пак се наведе да сбира ръкойките. П. Тодоров, Събр. пр І, 1957 [еа]. Жънат, що жънат, Свиленка извърне глава, по пътя откъм селото не се мярка никакъв жътвар. .. Тя остави сърпа до една ръкойка и запраши към селото. Кр. Григоров, И, 13. Леко и чевръсто тя [Яна] издигаше ръкойката си на сърпа, хвърляше я настрана, поглеждаше бързо коняря и, отхвърляйки назад дългите си коси, почваше отново да жъне. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. Моми наведени жънеха класовете с острите си сърпове, вият ги на ръкойки и ги трупат на купове. Ил. Блъсков, ЗК, 109.