РЪКОМА̀ХАМ, -аш, несв., непрех. 1. Правя жестове с ръце, обикн. при говорене; жестикулирам. Малките екскурзианти крещяха и ръкомахаха, поруменели от щастие, че ще пътуват. П. Стъпов, ГОВ, 112. Генералът ръкомахаше, повтаряше това, което бе чул в клуба. М. Грубешлиева, ПП, 272. Зад катедрата ръкомаха възрастен мъж с дълги бели коси, всецяло погълнат от темата, която развива. Н. Каралиева, Н, 115. — Траяне, не се увличай .. Но той продължи да вика, да ръкомаха, да твърди, .., да доказва. Ст. Стратиев, ПП, 23. Покачени върху изкорубените орехови трупи, оратори обясняваха нещо, ръкомахаха. А. Гуляшки, Л, 93.
2. Махам с ръка за поздрав. Прозорците и покривите на къщите, .., бяха отрупани с поданици, които шумяха, ръкомахаха и развяваха копринени флагчета. Ст. Дичев, ЗС І, 13. В пролома минаваше влак. От прозорците пътниците ръкомахаха. Ст. Станчев, НР, 28. Децата се отправиха към вълнолома, спряха се на високите стъпала и започнаха шумно да ръкомахат. Ал. Бабек, МЕ, 36.