РЪКОПЍС м. 1. Авторски текст, написан на ръка. Когато той [студентът] свърши, показа ѝ ръкописа: имаше посвещение „На Недялка Б“. М. Грубешлиева, ПП, 44. Един мой връстник и съученик от Гръцкото училище, .., сполучи да открадне собствения ми ръкопис. П. Р. Славейков, БП І, 4. По това време преведох Пушкиновата приказка в стихове „Мъртва царска дъщеря“. Прочетох я на учениците си в ръкопис. Хареса им се много. Ран Босилек, Р, 15. // Оригинал на литературно или на научно произведение, написан на ръка. Повестта си „Гераците“ и „Земя“ обработвах дълго. Преписвах ги по няколко пъти, понеже не мога да търпя в ръкописите си зачерквания. П. Тихолов, СбАСЕП, 226. Б. Петков приготвя за печат и българска граматика, чийто ръкопис по-късно бил изгубен. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Първата прочетена страница от ръкописа му стигна, за да си състави мнение за достойнството на повестта и дарбата на автора ѝ. Ив. Вазов, Съч. ІX, 66. // Статия, бележка и под., написана на ръка. Като ме видя, инспекторът се намръщи и ми каза .. нека да кажа чий е ръкописът на тази резолюция. Ал. Спасов, С, 33. Шест от статиите са оставени в ръкопис. Вероятно поради внезапната смърт на автора им. Б. Шивачев, Съч. І, 183.
2. Езикозн. Литер. Произведение, написано на ръка, обикн. старинен, ценен източник. Край стените се редяха сандъци, .. В тия сандъци и ковчежета се пазеха ръкописите — неоценимо богатство, събирано с любов, с труд и с товари злато. А. Дончев, СВС, 104. Други старини са евангелия и ръкописи от ХV и ХVІ векове, скъпоценни, златни и сребърни черковни утвари. Ив. Вазов, Съч. ХV, 74. Читалището притежаваше множество римски предмети, турски ръкописи и документи от Възраждането. Д. Димов, Т, 222. Описи се правят на ръкописи и старопечатни книги, познати в малко екземпляри и като рядкости, недостъпни никому. Б. Ангелов, ЛС, 173. Цяло лято многознайникът старец прекара в Хилендар. Прочете старите ръкописи. Разпитва братята, всичко каквото научи — записа го на книга. А. Каралийчев, ПГ, 116.