РЪКОПЛЀЩЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Остар. Книж. Ръкопляскам. При всичко това зрителите с възторг ръкоплещеха и тропаха с крака. Ив. Вазов, Съч. VІ, 29. Като даваме гласност на това известие, ние няма освен да ръкоплещим пред високия патриотизъм на тези борци за освобождението отечеството на великите славянски просветители от турско робство. Пряп., 1903, бр. 29, 4.
— От рус. рукоплескать, рукоплещу.