РЪКОПЛЯ̀СКАМ, -аш, несв., непрех. Удрям дланите си една о друга като израз на силно одобрение, задоволство от нещо; аплодирам, пляскам1. Народът хвърляше шапки, викаше, ръкопляскаше и шумеше. Елин Пелин, ЯБЛ, 45. Наскачали прави мъже и жени, едни ръкопляскаха с всички сили, други захвърляха шапки нагоре, трети се прегръщаха и целуваха, като че ли се виждаха за пръв път след корабокрушение. Д. Калфов, Избр. разк., 317. През 97-а филмът бе готов за фестивала в Кан. Прожекцията мина чудесно, всички ръкопляскаха, радваха се. П, 2005, бр. 14 [еа].