РЪКОТВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който е изработен от ръката на човек, създаден е с човешки труд. Противоп. неръкотворен. В ръкотворните храмове живеят дяволите, а най-главният дявол [сатаната] живее в йерусалимския храм. Р. Каролев, УБЧИ, 117. „Медният Конник“ освен че е ръкотворен, е шедьовър на изкуство, което в Русия трайно се е асоциирало с идолопоклоничеството. БЕЛ, 1999, кн. 2-3 [еа].