РЪКОХВА̀ТКА ж. Част на сечиво, предмет от бита, уред, оръжие и под., за която той може да се хване, да се държи с ръка; ръчка, дръжка. Ножиците се държат с острия край отдолу, като в по-големия отвор на ръкохватките се слагат показалецът и средният пръст, а в по-малкия — палецът. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 11. Показа се един миниатюрен пистолет. Блестяща стоманена играчка, украсена със златни венчета върху ръкохватката. А. Гуляшки, ЗР, 211. Наклонът на пистолетната ръкохватка е чувствителен, с което се гарантира сигурното обхващане и неподвижност при произвеждане на изстрел. ЛР, 2003, кн. 12 [еа].