РЪМОЛЀНЕ ср. Остар., сега поет. Отгл. същ. от ръмоля; ромолене. Зад книжния прозорец шуртеше денем и нощем някакво водоскоче и неговият еднообразен шум проникваше в стаята ми като неспирно дъждовно ръмолене. Св. Минков, ПК, 3. Обичах да слушам речите му, .. Напомняха ми тихото ръмолене на дъжда и като него винаги съдържаха влагата на една плодна мисъл. Ем. Попдимитров, СбАСЕП, 372. Преди вечерята дълго се разхождахме с Андрич из широкия манастирски двор, дето едва-едва се чуваше приглушеното ръмолене на прекрасния фонтан под външните арки на църквата. К. Константинов, П, 65.