РЪ̀СЯ, -иш, несв., прех. 1. Пръскам, посипвам вода или друга течност на много места. Поглеждам надолу и ръся капки пот. Върху релсата се е изпружил сплескан гущер. Р. Балабанов, ТБК, 47. Тигърът притича десет крачки, .., като ръсеше кръв по пътя си, и ненадейно рухна без стон. П. Бобев, К, 10. Чираци сваляха кепенци, ръсеха и премитаха пред дюкяни и работилници. Г. Стоев, ЦЗ, 105. Като видя Ян Бибиян, тя .. потопи китката в кладенчето на живата вода и почна да ръси наоколо. Елин Пелин, ЯБ, 142.
2. Пръскам, посипвам някого или нещо с вода или друга течност на много места; поръсвам. Той нави врат и хем пари спечели, хем едно лозе стана, .. Как го режеше тоя човек, как го ръсеше, за него лоша година нямаше. Ст. Даскалов, БМ, 10.
3. Сипя, посипвам, покривам някого или нещо с някакво прахообразно или зърнесто вещество; поръсвам. Висок мъж с гърбав нос и очила .. продаваше царевица и на поразия ръсеше сол от бурканчето. Й. Попов, ББ, 14. Той бодва с колеца, а Спаска поставя стръкче цвете и го заравя. Сетне ръси около него ронливия овчи тор. М. Марчевски, П, 271. — Пейчо! Не хвърляй така пясък с лопатката. Ръсиш очите на другите дечица. Б. Болгар, Б, 130. Там, където има още непожънати пшеници, селата са почти изчезнали .. Сухо шумолят напращелите класове. Горещ вятър брули зърното, ръси земята. А. Каралийчев, ПД, 45.
4. За вода, друга течност или дребни частици — сипя, обсипвам някого или нещо, като го покривам на много места или изцяло. Жени с грамадни бъкели или менци бързат по улиците, водата се плиска и ръси прахта. Ст. Даскалов, СД, 214. — Край него шурти пролетен ручей .. Водата се провира под лесковия храст и ръси ниските клонки. Ръси, трупа по тях гирлянди от блестящи висулки. П. Бобев, ЗП, 96. Реката буйно се мяташе между едрите валчести камъни, шумно скачаше от бента и ръсеше околните дървета с воден прах. М. Марчевски, ГБ, 249.
5. Непрех. За дъжд, сняг и под. — падам, валя обилно и непрекъснато. Дъждът продължаваше да ръси .. безспир. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 42. Ръсеше дъжд и търчащите мъже, жени, деца носеха отворени омбрели. Ал. Константинов, БГ, 29. Топлите февруарски дни бяха отлетели, студ бе сковал земята, над предмостието ръсеше рядък сняг. П. Вежинов, НС, 49. Снежинки ръсеха в мрачината, небето се бе прихлупило и нищо не се виждаше. Кр. Григоров, Н, 48. За Иван беше думата… Нея вечер ръси суграшица, сипе… сипе… Пред кръчмата, гледам, руснакът паднал. Н. Кирилов, ПД, 56. // За куршуми и под. — падам, сипя се в голямо количество навсякъде. Неприятелските куршуми по-изобилно ръсеха и правеха опасно всяко показване из окопите. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 158. Топовете близо бучат и куршуми / прелитат и ръсят из целия град. К. Христов, Избр. ст, 284.
6. За дървета, растения — правя, оставям да падат, покриват, обсипват някъде, някого или нещо листа, цветове, плодове и под. в голямо количество. Андрей Попов продължава разходката си по една алея право на изток. Кестените са разцъфнали, ръсят цвят по земята. Р. Балабанов, ТБК, 27. Двамата влязоха в просторния парк. .. Големите липи, .., ръсеха дребен прашец. Д. Ангелов, ЖС, 85. Виковете и песните не стихваха. Букети от горски цветя ръсеха главите на бойците и се сипеха по автомобила, дето останаха другоселските момчета. Кр. Григоров, ОНУ, 151. Като се наведе към Мариновото ухо, дядо Върбан зашъпна: — .. Нашата черница цяло лято ръси плод. Защо не минете и си похапнете? А. Каралийчев, ЛС, 55. Огънчетата на свещичките трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди, .., а бенгалските огньове ръсеха наоколо водопади от искрящи звездички. П. Бобев, ГЕ, 11.
7. Прех. и непрех. Напръсквам леко някого или нещо със светена вода, като част от православен ритуал за пречистване и благославяне. Вечер, като си легне Райка, тя седне до главата ѝ .. И току я ръси със светена вода. Т. Влайков, Съч. І, 41. Тоя поп оглавяваше народното шествие и начело с кръста и кадилницата поливаше реката с вино, .., ръсеше изпръхналия чернозем с китка босилек. А. Гуляшки, ЗВ, 10. Когато ходеше [попът] да ръси, все мене викаше да му нося котлето, в което хората пускаха парички. Ст. Даскалов, БП, 10. Пристъпват мирно двоен ред жреци / и пътя ръсят со свещена влага. П. П. Славейков, Съч. ІV, 117. Духовник снажен ръси там с босилек / за здраве на коне, говеда, хора. Ем. Попдимитров, СР, 134.
8. Прен. Непрех. Разг. Ходя последователно от едно място на друго, докато мина, обиколя навсякъде. — Идвам да ви обадя, че утре ще мине съветска танкова част през Дивотинци. .. — Значи затова си тръгнал да ръсиш по къщите — поусмихна се Танчо. Кр. Григоров, ТГ, 27-28. — Стига си ръсил по цял ден из улиците на квартала, ами сядай да учиш, че краят на срока идва!
9. За източник на светлина — излъчвам, сипя светлина, лъчи на много места или върху цялата повърхност. Слънцето ръсеше обилна светлина върху белите му [на Велико Търново] къщи .., накацали като ято чайки върху стръмните скали над Янтра. П. Стъпов, ГОВ, 167. Електрическата лампа неравномерно светеше — ту припламваше, ту мъждиво ръсеше червеникава светлина над моряците. Д. Добревски, БКН, 95. Слънцето бавно гонеше зенита и ръсеше своите галещи лъчи. Д. Спространов, ОП, 66.
10. За източник на някакъв валеж — сипя, посипвам дъжд, сняг и под. на много места или върху цялата повърхност. Снегът хрущи под краката ни. Надвиснало и мрачно, небето ръси върху нас ситни снежинки. Н. Хайтов, ПП, 44. То [небето] бавно тъмнееше, отваряше ясни очи, ръсеше над Странджа синя, хладна мъгла. К. Петканов, Х, 118.
11. Прен. Разг. Разпръсвам, изпускам нещо (неволно или нарочно) в голямо количество или на много места; пилея, разпилявам. — Зле струвате, дето ръсите кореспонденцията си по пътя. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 50. Тоя бригадир да не мисли, че ринем овеса от кариерата, за да го ръси той по снега? Н. Хайтов, ПЗ, 65. — Отде са забогатели толкова Мравката и Попчето, та ръсят наполеони! — Може би от Владикова да е паднал. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 73.
12. Прен. Разг. В съчет. с д у м и, ш е г и и под. Изричам думи, шеги и под. в голямо количество; сипя. Кака Гинка .. забавляваше гостите с шеги и подигравки, които неуморимият ѝ език ръсеше на ляво и на дясно. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 50. Бях инструктиран предварително, че Пашев обичал да ръси сентенции в петте минути преди душа, затова извадих бележник и записах глупотевината му. В. Пламенов, КМ, 48. Спри да ръсиш глупости. ръся се І. Страд. от ръся в 1-3, 5, 6, 8-10 знач. ІІ. Възвр. от ръся в 1 и 2 знач. ІІІ. Взаим. от ръся в 1 и 2 знач. Горе, в небесата, сякаш в райските градини има голямо увеселение с благотворителна цел и ангелите се ръсят с конфети. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 129.
РЪ̀СЯ СЕ несв., непрех. 1. За дъжд, сняг и под. — валя ситно и обилно; сипя се. Прозорците бяха замътени от здрача, оросени от ситния дъждец, който отскоро незабелязано почна да се ръси. Х. Русев, ПЗ, 122. Този снежен прашец се ръсеше по заледената земя, върху белите покриви, лепеше се по откритите бузи и замрежваше уморените клепачи. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 534.
2. За светлина — излъчвам се, сипя се във въздуха, в пространството и го изпълвам. Представял си бе той богаташите само чрез рисунките на злите карикатуристи, .., но това богатство никога не бе го докосвало така отблизо с безшумните си килими, с широките си кресла, с тая особена светлина, която се ръси като златна, надъхана с благоухания мъгла. О. Василев, ЖБ, 124-125.