РЪТЛЍНКА ж. Умал. от рътлина. Стадото беше отминало и преваляше зад рътлинката. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 62. Пътят криволичеше по една рътлинка, която на това място се издигаше между равнината и пълноводната река. Ст. Марков, ДБ, 94.
