РЪ̀ФАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ръфам и от ръфам се. Пращай своя / крилати пес сърцето ми да рве! / Ще притъпее острия му клъв, / от ръфане на мойта плът. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 174. С ръмжене и ръфане най-после песът успя да захапе здраво бута и го понесе да го скрие.