РЪЧА̀Г м. Техн. Остар. Механизъм с ръчка за задвижване, който регулира движението на парния локомотив; ходообръщател. Като си мечтаеше за бъдещето, той ту се виждаше водач на ракетен самолет, ту механик на подводница .. Или пък стоеше пред ръчага на един свръхмощен локомотив, летящ като огнен змей в бурна и снеговита нощ. А. Гуляшки, Л, 507. Пеньо ме поглежда .. Дръпва ръчага и мълчи известно време. .. Призори искрите от влака избеляха. Ние вече бяхме във Филипово. Ив. Бурин, НП, 61.
— От рус. рычаг.