РЪЧЕНЍК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Дълга женска кърпа за глава, обикн. на двата края везана и с ресни, част от народното женско облекло. — Ще се замоми. Ще спусне дълги поли, на чело ще забради ръченик и няма вече с първи подевки на хора да се хваща. П. Тодоров, И І, 15. Ала се говореше тихо, че невястата му, като чула страшната вест, не нахлупила до вежди черен ръченик, ами дръпнала назад бяла кърпа, да се ветрее русата ѝ коса. А. Дончев, ВР, 20. Мъже със запретнати крачоли и жени с бели ръченици копаят лехите и пеят. А. Каралийчев, С, 94. Аз от моя страна ща даря вас и ваши роднини, .., на зълви и свахи по ръченик. Г. С. Раковски, П І, 105. Никола дума Тодорки: / .. / — Що да ти купя армаган, / .. / — Ти ли не знаеш либе, Никола, / на мома що са купува, / на мома, на годеница? / — Зелен ръченик момиен. Нар. пес., СбГЯ, 97. — Я стани, стани детенце, / да погледнеш лазарки, / как хубаво играят:/ черни чехли разтропват, / шити поли развяват, / ръченици размятат. Нар. пес., СбАИ, 249. — Че ми е драго, мале ле, / до млада булка да сьодна, / до везениян ръченик. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 125.
2. Диал. Дълга кърпа за лице или ръце; обрус, пешкир. Войдан стана. Дъщеря му видя как веждите му се присвиха, как разсеяно избърса пръстите си от ленения ръченик и с царствени стъпки тръгна към изхода. М. Смилова, ДСВ, 54.
РЪЧЕНЍК2 м. Диал. Ръченица1. Онзи завзек Дингиля, .. за една чаша вино играе ръченик с метла на кръста. Л. Михайлова, Ж, 86.