РЪЧЕНЍЦА1 ж. 1. Български народен танц, широко разпространен, който се играе обикн. поединично или по двойки, с характерни бързи стъпки и прикляквания, като от време на време се размахва кърпа ръченик1. Всички викаха радостни. Един вдигна ръце нагоре и заситни ръченица. Кр. Григоров, ОНУ, 187. — Такъв юнак от толкова рана умира ли? .. Мустафа ще те изцери тебе и на хоро ще играеш, на ръченица ще клякаш с тоя крак; като се срасне, по-як и от здравия ще бъде. Ц. Гинчев, ГК, 267. Негово хоби е художествената самодейност. Играе соло ръченица, води хайдушкото хоро. А. Гуляшки, ДМС, 127. След обяд започват ръчениците. Играят по двама — млади и стари. Ив. Хаджийски, БДНН, 161. Затова пък той [капитан Петко] е страстен хороиграч и не изпуща никога удобния случай да завърти едно хайдушко или да поведе някоя селска ръченица. Н. Хайтов, Х, 261-262. ● Остар. Само мн. Обикн. в съчет.: на ръченици. Краката му [на Никола] не стъпяха на земята. На ръченици никой не можеше да му излезе насреща. К. Величков, ПССъч. І, 157. — Ако засвирят на ръченици, .. ще стана да си поиграя. Ц. Гинчев, ГК, 89. Под върбите край село Коматово застигнах една група весели младежи, .., с цигулки и зурли, а няколко души от тях .. играяха на ръченици. З. Стоянов, ЗБВ І, 331. Никакво силно чувство, ако не считаме за силно чувствувание сухия студ в съвсем незатоплените вагони, .., който ни накара да играем ръченици, за да постоплим вкочанените си нозе. Ал. Константинов, Съч., 218. Наш Никола .. на Стоянчовата сватба игра ръченици! Ив. Вазов, Съч. VІІ, 92.
2. Музика за такъв танц в 7/16 такт. Музиката, .., засвирва скоклива ръченица. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 154. Гайдарят, зачервен и той като стомна от виното и надуването, засвири ръченица. И. Петров, НЛ, 99. Музикантите свиреха сватбарска ръченица под тържественото ечене на църковната камбана. Д. Вълев, З, 126. Тогава роговете и тръбите засвирват веселите звуци на бърза ръченица: „Хайде, бабо гърбава, / имаш щерка хубава…“. А. Дончев, СВС, 793. Неочаквано кавалът на Дамян поде ръченица. Й. Йовков, Ж 1945, 20. Следобед започваха да стържат цигулките на гимназистите. .. и накрая, като пращаха нотите по дяволите, ситно като на гъдулка скрибучеха ръченици и хора. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 43.
◊ Играя ръченица; заигравам / заиграя ръченица. Остар. Треперя учестено, бързо от страх, уплаха или неприятно усещане. Ще заиграя ръченица. Остар. Ще направя нещо по принуда, ще се подчиня на някого поради невъзможност да го избегна, от безизходица. — Дошъл озарана и ми са разлигавил, че не желае да слуша никого и че ще живее по своята воля! Гледай ти него! Хей, мой синко, ще заиграеш ти ръченица пред бая си Георгия! Аз зная кой та учи, но тряба да са почака още малко… Л. Каравелов, Съч. ІV, 163.
РЪЧЕНЍЦА2 ж. Диал. Много тънка коприна, точена в миналото на ръка. Кой бе очаквал да види дрипавата Мария с бяла везана риза от тънкоткана ръченица коприна. П. Спасов, ГЛЗЗ, 17.
РЪЧЕНЍЦА3 ж. Диал. 1. Мелница, която върти човек, а не кон или вода.
2. Шейна за дърва, в която се впряга човек, за да я влачи.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.