РЪЧЀНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от ръче; ръчичка. — Ще ли ти се да изпратиш уйчо си, а? — Сте — рече Токо и си отри нослето с ръченце. Т. Влайков, Съч. ІІ, 51. — Наеде ли се, мами? Ела, мама да ти отрие ръченцата, че си се оцапал. Т. Влайков, Съч. ІІ, 46. Той знае, че на връщане ще найде прекрасно детенце, което с мънички ръченца ще му ся обвие около шия. С. Радулов, ГМП (превод), 19.