РЪЧЍЦА1 ж. Умал. от ръка; ръчичка. — Разкажи ми всичко за себе си, аз нищо не зная .. Всичко, откак се помниш до ден днешен! .. Как си тичала с къса рокличка, как те е водил за ръчица баща ти. Бл. Димитрова, ПКС, 284. — Синко, искам да те видя, пък не мога. Дай баба да ти целуне ръчицата! К. Петканов, ОБ, 107. Всичко ще ти разправя, всичко, от игла до конец. Само не ме мрази, сестрице болярко. Нищо не ще скрия. Дай да ти целувам ръчиците. Ст. Загорчинов, ДП, 163-164. Край дясната страна — една черга, която била изтъкана от Лилините ръчици из червена, жълта, зелена, синя и бяла вълна. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 83. Наряд, наряд дечица, всякому хлебец в ръчица. Д. Манчев, БЕ І, 16.
◊ Дясна ръчица. Разг. Гальов. Най-добър и верен помощник на някого. — Ех, Минко, — въздъхна снощи старецът, след като подвариха млякото и го подквасиха, — ти ми беше дясна ръчица през лятото. А. Каралийчев, ТР, 6. — Я изляз, мале, я изляз, / та да ма, мале, посряшнеш, / че я ти вода, мале ле, / снашица десна ръчица. Нар. пес., СбНУ XLVII, 16-17. Златна ми е ръчицата. Разг. Много съм сръчен, майстор съм в работата, в занаята си. — Ти видя ли копията и аплиците, дето е стъкмил Детко? Бива си го .. И гледай каква хижа си е издигнал! Ръчицата му е златна. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 134. Златна ти ръчица. Разг. Възклицание за изразяване на одобрение, похвала към някого за майсторски направено нещо или за това, че е свършил работа вместо мене. Падна ми / падне ми в ръчиците (ръчицата). Разг. Получавам възможност да постъпвам с някого, както искам, или да се разправя сурово с някого. — Пък и сега да ми падне в ръчиците, още сега ще му видя сметката. Ще му откъсам главата като на птиче. Й. Йовков, ЖС, 169. „Чакай, жено врачанска, падна ли в ръчицата ми?“, казвам си. Ив. Вазов, Д, 41.
РЪЧЍЦА2 Диал. Ралица2 (в 1 знач.); ралник. — Бае Добрьо здраво стиска ръчицата на ралото и ту я налегне, за да навлезе палешникът по-дълбоко, ту я повдигне, ако много е задълбал. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 324. — Не впрегна ли воловете и не забия ли ралото, па да понатисна ръчицата, вятър е всичко друго. Кр. Григоров, ОНУ, 182. Той скиташе чак до Раянската гора да избере ясенова ръчица за ралото, издяла дървото и още непросъхнало го слага на ралото. Кр. Григоров, ОНУ, 43. Ка погледна Марко през рамена, / низ горица до три тури вери / и карая три синджире робе: / .., / нажали се Марко Кралевико, / та си вана рало за ръчица, / развърте се на лево, на десно, / та утрепа до три сари [редици] арапе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 9.