РЪЧЍЧКА ж. Умал. от ръка; ръчица1. Чавдар не искаше да се откъсне от баща си. Бабата гледаше намусено. — Иди, иди да се нахраниш, па после пак ще пишем! — подтикна го Петко. Бабата го подръпна за ръчичка. Ст. Даскалов, СЛ, 222. Умилен, разнежен [Петър] пъхна ръка под покривката и леко погали ръчичката на детето. К. Петканов, БД, 64. — Виж колко гъби носи кака! — похвали се момиченцето. — Иии! — плесна с ръчички Лъчко. — Хайде да ги изядем. П. Бобев, ЗП, 25. — Цалувайте, мами, на господарката ръчичката, — каза Данчевица на децата си. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 121. — Браво, Рилке! Така те искам — извика Рангел и хвана тънката ѝ ръчичка. Д. Кисьов, Щ, 267. Плети, плети, бабо Марто, / изплети ни мартенички, / да ги вържем на ръчички. Елин Пелин, ПБ, 34.
◊ Бръквам / бръкна с ръчичка. Разг. Открадвам. — Че де да знам! Никой не е виновен! .. — Житото си е така дошло! — А бе ние така казвахме и в милицията, и на събранието, ама виж, че от проверката друго излиза! .. — Освен някой от Ралчовите да е бръкнал с ръчичка! Ст. Даскалов, СЛ, 447. Водя за ръчичка някого. Разг. Полагам прекалени грижи за някого, стремя се да го напътствам, да го насочвам във всяко негово действие. — Мамо, виждаш, аз вече не съм дете. Ти искаш като че ли вечно да ме водиш за ръчичка, все да ме вардиш като мъничък. Д. Бозаков, ДС, 105. Държа в ръчичките си. Разг. В моя власт е някой или нещо, в пълна зависимост от мене е, напълно ми е подчинен. Аз знам едно негово престъпление и го държа в ръчичките си. П. Славински, ПЗ, 308. Златна ми е ръчичката. Разг. Много съм сръчен, майстор съм в работата, в занаята си. Златна ти ръчичка. Разг. Възклицание за изразяване на одобрение, похвала към някого за майсторски направено нещо или за това, че е свършил работа вместо мене. — Слушай, това дето ти поменаваше, някой го е направил! — Тъй ли! .. Златна му ръчичка! Ст. Даскалов, СЛ, 281. Изплъзвам се / изплъзна се от ръчичките на някого. Разг. 1. Успявам да избягам от преследвачи, плен, арест и под. Като се стъмнява, войниците спират стрелбата по заповед и запалват големи огньове: да е светло като денем, та оцелелият да не им се изплъзне от ръчичките. К. Георгиев, ВБ, 66. 2. Измъквам се, освобождавам се от нечие влияние или власт. Той вече беше пораснал, не слушаше майка си и се изплъзваше от ръчичките ѝ. 3. За нещо — бивам загубен за някого, преставам да принадлежа на някого. Усещаше, че топлото местенце в министерството се изплъзва от ръчичките му, другият кандидат беше с много повече връзки. Минава ми / мине ми през ръчичките. Разг. 1. Изцяло извършвам, изработвам нещо, занимавам се с нещо, което ми е поверено за подготовка, контрол, запазване и под. Всички документи по проектите ми минават през ръчичките, за да ги разпределям и класифицирам. 2. В непосредствен контакт съм с някого за известно време във връзка с някакъв вид работа, задължения и под. — Това е работа само на учените хора. Знаете ли колко такива учени .. са минали през ръчичките ми. Имаше между тях и добри момчета, ама имаше едни такива баш като вас хубостници. В. Нешков, Н, 336. 3. Притежавам нещо за известно време (обикн. за пари или имущество). — Никога не е пестил. Колко пари му минаха през ръчичките, а сега лев няма настрана. Пада ми / падне ми в ръчичките. Разг. Получавам възможност да постъпя с някого както искам, както преценявам, че е необходимо или да се разправя сурово с него. Казвам им в общината: „А бе свийте му сармите на този тип!..“ Нямало как. Няма зер! Я да ми падне в ръчичките, че да видиш няма ли! С. Чернишев, ВМ, 65. — Няма да ми убегнеш — викаше Бочко. — Ще ми паднеш в ръчичките. Г. Мишев, ЕП, 58. С бели ръчички. Разг. Ирон. Употребява се за човек, който не е свикнал на тежък труд. — Щом като е градско началство, значи според тебе е с бели ръчички, така ли? Ем. Манов, ДСР, 215-216. С меки ръчички пипам. Разг. Отнасям се внимателно към някого, не съм рязък или краен в действията си. „Ех, братлета — помисли той за Керанов, Маджурина и Милка, — с меки ръчички пипате. Да ги хвана тия чудаци, че да им хвърля един бой, ще видят те една „жълта треска“. Д. Вълев, Ж, 82-83. С чисти ръчички. Разг. Ирон. Употребява се за човек, който е прекалено предпазлив и се старае да избягва работа или занимания, които са трудни, тежки или недотам почтени. — Все трябва да има някой, който да върши черната работа. — Искаш да кажеш мръсната? — Все едно, аз от думите не се плаша. Такива докторчета с чисти ръчички по света мноо-го… Но мръсната работа кой да върши — там мераклиите са малко… П. Вежинов, ЗНН, 81. Сърбят ме ръчичките за нещо. Разг. Изпитвам желание да се заема с някаква работа, да извърша, да направя нещо. Гледам — подофицерът Йолов и той провесил нос, само новозагорският шмекер Кондю сияе .. сърбят го ръчичките за шишенцето с вълшебната шотландска течност. П. Незнакомов, ЖВ, 46.