РЪЧЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от ръка. — Ами аз — казва, — ако ти прасна една? И вдига космато ръчище, не ти е работа! Сп. Йончев, ШД, 6. Няма го вече слабоватият смуглест ученик с остригана глава и с ония дълги ръчища, изскочили от ръкавите на окъсялата черна куртка. Д. Бозаков, ДС, 101. В същото време между тях мълчаливо застана Миле Рибар, сграбчи с ръчищата си Таки и го тласна към вратата. Д. Талев, ПК, 230.