РЪ̀ЧКА ж. 1. Част на сечиво, съд, предмет от бита, за която той може да се хване, да се държи с ръка; дръжка. Васил изтича след него .. — Е, спри де! Не може да те стигне човек! Филип пусна изненадан ръчките на количката и се обърна. Ив. Планински, БС, 57. Тя [стомната] ми спомняше коварната игра .. и огнената плесница на мама за счупеното бардуче, от което остана само ръчката в едната ми ръка. Ст. Чилингиров, ХНН, 4. В пояса на четника бе затъкнат дълъг ятаган — високо стърчеше двуглавата му ръчка, закривеният му край се подаваше отдолу. Д. Талев, ГЧ, 133. Непознатият, като остави дряновата тояжка с волски рог на ръчката край вратата, тихо поздрави. Кр. Григоров, Н, 71. Гоце сложи на главата си един по-приличен фес, посегна в ъгъла и взе оттам един голям чадър с крива дървена ръчка. Д. Талев, И, 68.
2. Издадена подвижна част на инструмент, машина, уред, която го привежда в действие, като се дърпа или се върти с ръка; дръжка. Рицарят седял под прозореца на Момичето с червените бузи и въртял ръчката на латерната, а във въздуха се носела песента на щурците. Й. Попов, БНО, 94. Хвърли кепето си на масата и дълго въртя ръчката на старомодния телефон, докато му дадат София. М. Грубешлиева, ГР, 148. София бе залята от вносни грамофони с ръчки и иглички. П. Мирчев, СЗ, 148. Фотина бързо се облече, изтича у доктор Загорски и обезумяла започна да дърпа ръчката на звънеца. В. Геновска, СГ, 469. Издърпа метална ръчка и моторът заработи на по-високи обороти. Й. Радичков, СР, 210. По домовете се пиеше турско кафе, и то само от възрастните хора. .. То се мелеше в пиринчени ръчни мелнички. Това бе едно от изтезанията в домакинството, тъй като ръчките на тези мелнички се въртяха ужасно трудно. П. Мирчев, СЗ, 71. // Стесн. Простонар. Издадена подвижна част на врата или прозорец, с която може да се отварят и затварят. Щом стигна до входа и хвана ръчката на вратата, спря се и се обърна. М. Грубешлиева, ПП, 250. Той се повдигаше на пръсти, пулеше се срещу огледалото, закачено върху ръчките на прозореца, и последователно издуваше ту едната, ту другата си буза. А. Гуляшки, МТС, 5.
3. Облегалка за ръката при някои модели столове. Навярно старецът беше току-що станал от работа — до дясната му страна се намираше ниска масичка с наклонено писалище, .., а малко назад — широка столѝца с ръчки и възглавница за сядане. Ст. Загорчинов, ДП, 215. Ирина сложи и пред двамата специални пепелници, които, прикрепени върху бродирани ленти с тежести на края, се поставяха върху ръчките на креслата без опасност да паднат. П. Спасов, ХлХ, 157.