РЪ̀ЧКАМ, -аш, несв., прех. Разг. 1. Разравям, разбърквам. В пещника на малко трикрако столче седеше Мария, жена му, и с желязна пръчка ръчкаше огъня. С. Северняк, П, 27. Момчетата от експедицията палеха огън безразборно, всеки се надпреварваше да хвърли повече дърва, всеки ръчкаше. Й. Радичков, СР, 56.
2. Бода, смушквам, мушкам; ръгам. Венци отново ръчкаше барикадираните от тлъстина ребра на Пейчо: — Брей, да не му се надяваш на нашия старшина! К. Грозев, СС, 159. По улицата тяхната малка група настигна колата на дядо Ралча, който ръчкаше с остена и подканяше мършавите си лениви биволици. Ил. Волен, НС, 86. Стражарите навираха глава в плетените кошове за кукуруз, .., надничаха в каците за зеле и грозде, ръчкаха ги с прикладите и ножовете на пушките си. Ем. Коралов, ДП, 72.
3. Прен. Непрех. Настройвам, подбуждам някого настойчиво и обикн. непряко срещу другиго или да извърши нещо против намеренията си. — А бе махни назе .. Ами Петко, че си остави хубавата служба там и дойде, та ни отри срамо, да ма извините, и него е заял. Току ходи и ръчка: „Петко такъв, Петко онакъв!“ Ст. Даскалов, СЛ, 292. Сякаш че някой ме ръчкаше да хвърля поглед по втората страница и одма окото ми се заби на името Крушко Крушков. Б. Обретенов, С, 101. ръчкам се І. Страд. от ръчкам. ІІ. Взаим. от ръчкам във 2 знач. Едни от кравите бързо свикнаха с помещението ..; други се мотаеха около яслите, .., ръчкаха се и подбягваха. Ил. Волен, МДС, 178.