РЯ̀ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от режа като прил. 1. Който е направен на малки късове, ленти, парчета чрез рязане. Бай Ранко хвърли раците във врящото котле. А мрените и кротушките пооблажи в олио, затрупа ги с рязан лук и джоджен. Л. Галина, Л, 71. Той извади мешинена кесия с рязан тютюн, сви дебела цигара от вестник и дълго удря с огнивото, дорде запали праханта. Ем. Станев, К, 9. На гърба му висеше .. торба, из която се показваха .. рязани парчета от басма. Ив. Вазов, СбНУ ІІ, 123. Баща ми има / петстотин кола / рязани дърва. Нар. пес., СбВСт, 76.
2. Който е подрязан, от който е отрязан къс, частица. Едното беше бяло голямо куче .. Другото .. шарено, .., рунтаво, .., с рязани уши и замислено наведена глава, наумяваше мечка. Ив. Вазов, Съч. ХV, 126. — Сега пък ще ме запомни! Само аз съм с отрязани коси! .. — Де ще е виждал рязани коси в Александрия. А. Каменова, ХГ, 74. В ръцете си командирът носеше няколко пушки от стар модел, едната с рязана цев. П. Вежинов, НС, 188.
3. Който е изработен чрез резба; резбован. На тебе няма да ти разправям какво нещо е родопската къща. Двуетажна, с дълбок чардак, с големи стаи и рязани тавани. С. Северняк, ИРЕ, 242. Като сториха още един поклон към хубавия рязан иконостас, .., братът и сестрата излязоха от храма. Ст. Загорчинов, ДП, 281. Тоя човек, .., държеше в едната си ръка позлатен лък с рязани изображения от слонова кост, а в другата — няколко стрели. А. Дончев, СВС І, 8.
4. Разг. Обрязан. Сега 50-годишен пезевенгин води третя 16-годишна стопанка, чрез хубостта на която е добил големи почести между рязаните и нерязаните турце. Хр. Ботев, Зн, 1874, 17.